Една песен, написана за броени минути, един незабравим черно-бял видеоклип и двама велики кинорежисьори, Дейвид Линч и Бернардо Бертолучи. Историята на „Wicked Game“ е много повече от историята на един музикален хит.
Има песни, които слушам, и песни, които преживявам. „Wicked Game“ на Крис Айзък несъмнено принадлежи към вторите.
Музиката е вибрация, която съвпада с една друга вибрация – тази на емоциите. Спомням си когато чух песента за пръв път. Ако очаквате да е било любов от пръв поглед – не, не беше. Бях в друг период от живота ми и гласът на Крис Айзък ми се стори изнежен и малко лигав. Но периодите се менят, а с тях и емоциите. Когато дойде такъв период, в който вибрациите ми съвпаднаха с тия на песента, без дори да съм наясно за какво се пее в нея, нещата някак си дойдоха на мястото. И песента от музика за слушане, изведнъж се превърна в музика, която се преживява.
Когато за първи път чух песента не се ушите си, а със сърцето, още с първите звуци на китарата тя ме пренесоха в свят на копнеж, неудържимо привличане, самота и неизразимо дълбока тъга. Гласът на певеца сякаш идваше отвътре, а думите разказват за чувството, от което най-много се страхува емоционално уязвимият човек – именно когато най-силно го желае.
Днес, толкова години по-късно, отново чух “Wicked Game” и реших да се поинтересувам за нейната история: как се появява тази необикновена песен? Коя е жената, която я вдъхновява? Спомних си, че Крис Айзък участва в един от любимите ми филми: “Малкият Буда”. В лентата участва един от любимите ми актьори – младият, тогава, Киану Рийвс, както и един от духовните наставници, чиито книги са ми оказали огромно влияние в младостта – тибетския лама и учител Согиал Ринпоче.
„Wicked Game“: една любовна песен, която всъщност предупреждава за любовта
„Wicked Game“ излиза през 1989 г. в третия студиен албум на Крис Айзък, Heart Shaped World.
Заглавието може да бъде преведено като „Порочна игра“, „Жестока игра“ или „Опасна игра“.
Песента описва привличането към човек, за когото дълбоко в себе си знаем, че може да ни нарани. Това е любов, в която желанието надделява над разума, а надеждата непрестанно се сблъсква със страха от разочарование.
В центъра ѝ стои простото признание:
„No, I don’t want to fall in love.“
„Не, не искам да се влюбвам.“
Но колкото повече героят повтаря тези думи, толкова по-ясно разбираме, че вече е влюбен.
Смисълът на песента на български
Текстът разказва за човек, чийто свят е преобърнат от неочаквана среща. Той изпитва толкова силно привличане, че любимата сякаш е единствената, способна да го спаси от собственото му вътрешно опустошение.
Не е предполагал, че ще срещне някого като нея. Още по-малко е очаквал да преживее болезнената възможност да я загуби. Тя го е накарала да мечтае за любов, въпреки че самата тя не изпитва същото. Именно това той възприема като жестоката игра. През цялото време се опитва да се защити от чувствата си. Не иска да се влюбва, защото предусеща болката. А зад повтарящия се отказ прозира истината: любовта вече се е случила.
Това е свободен преразказ на смисъла, а не дословен превод на целия текст. Оригиналният английски текст може да бъде прочетен в Shazam.
Ето и превод на български:
[Куплет 1]
Светът беше в пламъци и никой не можеше да ме спаси, освен теб
Странно е на какви глупости може да подтикне човек желанието
Никога не съм си представял, че ще срещна някой като теб
И никога не съм си представял, че ще загубя някой като теб
[Припев]
Не, не искам да се влюбвам (Този свят само ще разбие сърцето ти)
Не, не искам да се влюбвам (Този свят само ще разбие сърцето ти)
В теб
[Припев]
В теб (Този свят само ще разбие сърцето ти)
[Куплет 2]
Каква жестока игра
Да ме караш да се чувствам така
Каква жестокост
Да ме оставяш да мечтая за теб
Какви жестоки думи
Че никога не си изпитвал подобни чувства
Каква жестокост
Да ме караш да мечтая за теб
[Припев]
И не искам да се влюбвам (Този свят само ще разбие сърцето ти)
Не, не искам да се влюбвам (Този свят само ще разбие сърцето ти)
В теб
[Куплет 3]
Светът беше в пламъци и никой не можеше да ме спаси, освен теб
Странно е на какви глупости може да подтикне човек желанието
Никога не съм си представял, че ще обикна някой като теб
И никога не съм си представял, че ще загубя някой като теб
[Припев]
Не, не искам да се влюбвам (Този свят само ще разбие сърцето ти)
Не, не искам да се влюбвам (Този свят само ще разбие сърцето ти)
В теб (Този свят само ще разбие сърцето ти)
В теб (Този свят само ще разбие сърцето ти)
[Финал]
Не, аз (Този свят само ще разбие сърцето ти)
(Този свят само ще разбие сърцето ти) Никой
Не обича никого
Истинската история: песен, написана между телефонно обаждане и звънец на вратата
Историята на създаването на „Wicked Game“ е почти толкова кинематографична, колкото самата песен.
В интервюта Крис Айзък разказва, че една нощ, около четири часа сутринта, получил телефонно обаждане от жена, с която вече имал сложни отношения.
Тя искала да дойде у дома му.
Айзък се съгласил, но веднага щом затворил телефона, осъзнал, че вероятно прави грешка. Знаел колко силно го привлича тази жена и колко неприятности може да му донесе поредната им среща. Вместо да промени решението си, той взел китарата.
Между телефонния разговор и позвъняването на входната врата написал песента, която впоследствие щяла да го направи световноизвестен.
По думите му „Wicked Game“ се появила за около половин час.
Това обяснява и особената искреност на изпълнението. Текстът не е измислена романтична история, а непосредствена реакция на реално емоционално преживяване.
Дейвид Линч: режисьорът, който спасява песента от забвение
Колкото и невероятно да звучи днес, „Wicked Game“ първоначално не се превръща в хит. Песента е издадена през 1989 г., но остава почти незабелязана. Нито радиостанциите, нито публиката проявяват особен интерес.
Промяната идва през 1990 г., когато режисьорът Дейвид Линч използва инструментална версия на композицията във филма си Wild at Heart („Диво сърце“) с Никълъс Кейдж и Лора Дърн.
Мрачната романтика на музиката се оказва удивително близка до света на Линч, населен със страст, опасност, насилие и необясними човешки желания. Сред зрителите на филма е Лий Чеснът, музикален директор на радиостанция в Атланта. Мелодията го впечатлява толкова силно, че той издирва оригиналното изпълнение с вокалите на Айзък и започва да го излъчва.
Слушателите реагират възторжено. Постепенно песента достига до все повече радиостанции. През 1991 г. „Wicked Game“ достига шесто място в американската класация Billboard Hot 100.
Понякога една песен просто трябва да попадне в правилния филм, за да бъде истински чута.
Видеоклипът с Хелена Кристенсен: красота, която остава в историята
Едва ли е възможно да говорим за „Wicked Game“, без да споменем прочутия черно-бял видеоклип с датския супермодел Хелена Кристенсен.
Режисьор е знаменитият моден фотограф Хърб Ритс, а снимките се провеждат на черен вулканичен плаж в Хавай.
Концепцията е пределно проста: мъж, жена, океан, вятър и любовно привличане.
Няма сложен сюжет, пищни декори или специални ефекти. Само погледи, докосвания и усещане за интимност, която може всеки момент да изчезне.
Именно тази простота превръща видеото в една от най-разпознаваемите музикални картини на 90-те години.
Гледайте „Wicked Game“ на Chris Isaak
Любопитното е, че съществуват два известни видеоклипа към песента.
Първият е режисиран от Дейвид Линч и съчетава изпълнение на Айзък с кадри от Wild at Heart.
Вторият, заснет от Хърб Ритс с Хелена Кристенсен, придобива далеч по-голяма популярност.
През 1991 г. двете версии получават общо три награди на MTV Video Music Awards, включително за най-добро мъжко видео, операторско майсторство и видео към филм.
Кой е Крис Айзък?
Кристофър Джоузеф Айзък е роден на 26 юни 1956 г. в Стоктън, Калифорния.
Израснал в семейство от работническата класа, той проявява интерес към музиката още в младежките си години. Влияние върху стила му оказват Елвис Пресли, Рой Орбисън и американският рокендрол от 50-те години.
Завършва английска литература, прекарва известно време в Япония и се занимава с аматьорски бокс.
Музикалната му кариера започва през 80-те години. Дебютният му албум Silvertone излиза през 1985 г., но истинският пробив идва с „Wicked Game“.
Айзък притежава необикновен глас, който преминава от плътен, мек тембър към висок и изключително емоционален фалцет.
Той съчетава романтичната меланхолия на Рой Орбисън с рокабили звучене и визуална естетика, напомняща класическия Холивуд.
Сред другите му известни песни са Blue Hotel, Somebody’s Crying и Baby Did a Bad Bad Thing.
Но кариерата му далеч не се ограничава само до музиката.
Крис Айзък в „Little Buddha“: срещата с Бернардо Бертолучи
През 1993 г. на екран излиза Little Buddha („Малкият Буда“), режисиран от великия италиански кинорежисьор Бернардо Бертолучи.
Филмът обединява няколко различни свята: съвременна Америка, тибетския будизъм и древната история на принц Сидхарта, бъдещия Буда.
В него участват Киану Рийвс, Бриджит Фонда и Крис Айзък.
Айзък изпълнява ролята на Дийн, американски архитект от Сиатъл, чийто семеен живот се променя след посещението на тибетски будистки монаси.
Монасите вярват, че неговият малък син Джеси може да е прероденият духовен учител Лама Дордже.
Първоначално бащата реагира скептично. Но срещата с непознатата философия и събитията около семейството постепенно го принуждават да преосмисли представите си за живота, смъртта и духовността.
Паралелно с тази история филмът проследява живота на принц Сидхарта, изигран от Киану Рийвс.
Как Айзък получава ролята?
В интервю за Los Angeles Times през април 1993 г. певецът разказва за първата си среща с Бертолучи.
Режисьорът първоначално го сметнал за твърде млад, за да играе бащата във филма.
Това не обезкуражило Айзък. Напротив, след като преценил, че шансовете му са малки, той се почувствал по-свободен и разговарял спокойно с режисьора.
Впоследствие получил ролята.
Част от снимките се провеждат в Непал. В свои интервюта Айзък разказва с присъщото си чувство за хумор за необичайните условия на работа, международния екип и културните различия, с които се сблъскал.
За певец, чието име публиката свързва предимно с романтични балади, участието във философски филм за прераждането е любопитен творчески завой.
Важно е обаче да уточним, че „Wicked Game“ не е част от музиката на „Little Buddha“. Оригиналният саундтрак на филма е композиран от японския музикант Рюичи Сакамото.
Пет любопитни факта, които може би не знаете
1. Прочутият плаж вече не съществува в същия вид
Видеоклипът с Хелена Кристенсен е сниман на плажа Камоамоа в Хавай, близо до вулкана Килауеа. По време на снимките вулканичната активност в района била реална, а впоследствие плажът бил покрит от потоци лава.
Така мястото, запечатано в едно от най-красивите музикални видеа, само по себе си се превръща в част от историята.
2. Гениалната китара е дело на друг музикант
Незабравимата мелодична китарна партия в „Wicked Game“ е изсвирена от Джеймс Калвин Уилси, дългогодишен сътрудник на Айзък.
Неговият пространствен, наситен с реверберация звук придава на песента почти съновиден характер.
3. Хелена Кристенсен не е романтичната партньорка на певеца
Въпреки изключителната химия между двамата във видеоклипа, кадрите представляват професионална артистична постановка.
Самият Айзък разказва в интервю, че по време на снимките се разменили хотелските стаи с Кристенсен. Когато тогавашната му приятелка позвънила посред нощ, телефонът бил вдигнат от модела. Това довело до доста неудобно недоразумение.
4. Дейвид Линч работи с Айзък и като актьор
След музикалната им връзка около Wild at Heart, Айзък се появява и във филма на Линч Twin Peaks: Fire Walk with Me (1992). Там изпълнява ролята на агент на ФБР.
5. Далай Лама подкрепя идеята за „Little Buddha“
Бертолучи разказва, че още преди написването на сценария разговарял с Далай Лама за намерението си да направи филм, който да представи будизма по достъпен начин.
Далай Лама одобрил замисъла и дори присъствал на премиерата в Париж.
Защо „Wicked Game“ продължава да ни вълнува?
Повече от три десетилетия след световния си успех „Wicked Game“ не е загубила въздействието си. Причината вероятно е в необикновеното противоречие между музиката и посланието. Мелодията е красива, нежна, почти съблазнителна. Думите обаче говорят за страх, несигурност и болка.
Това не е песен за щастливата любов. Това е песен за мига, в който осъзнаваме, че вече не можем да контролираме чувствата си. И може би именно затова тя звучи толкова истински. Защото почти всеки човек поне веднъж е преживявал любов, за която разумът казва „не“, а сърцето продължава да настоява „да“.
И тогава остава само музиката.
